Албум за Ани

          Днес беше тържеството за приключване на учебната година в училището на сина ми ... Гордея се с него - той е много специално дете, в първи клас откриха, че е дислексик ... Забеляза го учителката му, поканиха специалисти, направиха му тест ... Аз се ядосах, после не исках да повярвам, впрегнах всички сили да уча с него, но някак си нещата не вървяха както при кака му, защо ли ... Напредвахме, но бавно, много бавно, обаче детето не губеше нито самообладание, нито самочувствие - странно ... В края на втори клас вече знаех, отричането на проблема не го решава ... Той е умно дете, но възприема света в картини, образи - рисува чудесно, строи, апликира, любопитен е, с часове разглежда енциклопедии, но не иска да чете...    Записах го на коригираща програма, аз също минах кратък курс - стъпка по стъпка се борехме, но не бяхме сами - усещах присъствието и духа на учителката му - не го щадеше, не щадеше и мен, когато той се опитваше да избяга от натоварванията, но нито за миг не го набеди, че е различен. И той се справи - там, където другите с лекота минаваха, той преброди трънливи пътища ...

         Благодаря Ани, твоята грижовност, твоят хъс, твоята любов към всичките ти деца - ученици накара сина ми да вярва в себе си, да знае, че може да се справя с всякакви предизвикателства.

        За тази прекрасна учителка, която изведе класа си на тазгодишното външно оценяване за ІV клас на първо място в София град, направих този албум със спомени. Опитах се да събера снимки от различни важни моменти от тези 4 години, вложих сърцето си и се получи това ...