Когато видях това зайче, ме изпълни такова щастие, че бях убедена, че ще направя картичка с него. Оцветих си го с голямо желание, дори му направих гърдичките с натрошено кадифе, за да са мекички и обемни, подсилих снежинките с брокатено лепило и ... няколко дена не можех да му избера дизайнерска хартия. Случва ми се понякога да започна с голямо желание и после да попадна в задънена улица, понеже все нещо не ми е напълно синхронизирано. Прехвърлих поне двайсетина основи и все не ми стоеше, не се получаваше настроението, което търсех. Правейки друга картичка, бях срязала този лист, за да ползвам нощно небе, а това, което остана беше този зимен пейзаж с една луна между боровете и изведнъж зайчето се намести на мястото на луната. Изглежда все е едно е полетяло във въздуха от възторг сред снежинките - това, което и аз се опитвах да пресъздам. Тогава всичко потече бързо и гладко - завърших я на един дъх.
Картичката веднага си намери притежател. Надявам се да заразява с радост всеки, който я погледне.
Картичкофурии 143 "Зимни игри и забавления" - поощрителна награда от Ирина ;)
Мър-мяу забавлятелство 14 "Тихо се сипе..."
4 коментара:
Браво, много е сладка! Зайчето е страхотно!
Ех,че весела картичка!Много ми харесва! Благодаря ти,че я включи в Предизвикателството при Картичкофуриите!
Чудесно е когато елементите на картичката си имат свои истории и сами си се"наместят" по местата! много е весела и сладка!
Благодаря, че я сподели в Снежното ни Забавлятелство и Весели Коледни Празници!
Лелеее, страхотна е тази картичка. Зайко е толкова щастлив, почти колкото мен, когато отварям коледните подаръци! :-)
Публикуване на коментар