Сега ще си призная нещо - трудно ми е да правя детски картички :( Гледам
предизвикателство 153 при Картичкофуриите от няколко дни и все не започвам. Оцветих 3-4 картинки и ... до там, не мога да им намеря подходящи хартии, не ми се вписват в цялостна композиция.
Моите деца са вече пораснали и дали заради това, дали защото дори когато бяха малки избягвах да говоря с тях по бебешки, да ги обличам в типични цветове, въобще някак си се опитвах да ги правя на по-големи. Може пък да имам някакъв психологически проблем, хиххи, но още от малки ги влачехме с нас по екскурзии, заведения, хотели - да, те си бяха деца, но се опитвахме да ги възпитаваме на отговорност и да се съобразяват (може би се притеснявахме, че приятелите ни няма да ни искат с цялата тумба, знам ли). Средата ни беше на хора с по-големи деца, че и внуци и някак си нашите се налагаше да се движат повече сред възрастни хора.
Та за картичките, осъзнавам, че ми е трудно да възприемам детските десени или печати - сложила съм ги в две графи, едните са бонбонените, от които ми се вдига кръвната захар, а другите са абстрактните, стилизирани образи, които са ми леко абсурдни и не ми носят естетическа наслада. Затова и толкова трудно работя детски картички - имам и от двата вида хартии и въпреки това се зверих с часове и все не можех да реша. Печатите, които оцветих, бяха на животинки, но такива, каквито аз ги харесвам - по-естествени, не стилизирани и определено никак не се връзваха с хартиите долу, а пък като цветове не стояха добре и при сладникавите.
Накрая си промених цялата концепция, избрах по-универсални цветове - червено, синьо, жълто и ясни мотиви - чадърчета, дъги, дъжд ;-))), изрязах едно мече от 3Д хартии, но пък го вкарах в изрязано прозорче и добавих само малко елементи - панделки, копчета, пеперуди.